Костадинов: Защо Кирил Петков още не е привикан да дава обяснения за връзките си с Алексей Петров?
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Националната сигурност изисква българската страна да бъде ръководена от устойчиво държавно управление, а не от сглобка, формирана благодарение на Алексей Петров
Декларация прочетена от парламентарната естрада от Костадин Костадинов – ръководител на „ Възраждане “ и на ПГ на „ Възраждане “
Господин Председател, уважаеми сънародници! Ние от „ Възраждане “ ще създадем изключение от одобрената традиция и процедура началото на това пленарно съвещание да се открива с една програмна декларация, тъй като има един частен случай, който някак си остана прикрит от обществеността, прикрит от представителите на ръководещите партии, прикрит от представителите на ръководещото държавното управление, само че който е знаменателен за метода, по който в действителност България се развива последните 34 години. Днес един българин – Милан Димитров, ще бъде съден. Буквално след няколко часа стартира неговото дело в Гърция за екстрадиция в Съединените американски щати. Веднъж към този момент съдът в Гърция е взел това решение в интерес на екстрадицията, обжалвано е от страна на българина и през днешния ден ще се вземе окончателното решение.
Кое е забавното в този случай и за какво сега го разясняваме ние тук, от най-високата естрада в страната. Нашият съотечественик е задържан предходната година декември месец в Гърция. Оказа се, че има издадена заповед за неговия арест от Интерпол по гледище на американската прокуратура – без никакви доказателства, въз основата на клетвена декларация от страна на представител на американската прокуратура. В тази клетвена декларация американският прокурор декларира, че има вяра, че българският жител е осъществявал търговия, с която е нарушавал глобите на Съединените щати против Русия. Няма доказателства американският прокурор, само че има вяра. Само въз основата на тази религия гръцкият съд взема решение да бъде екстрадиран. В последна сметка обаче неговите юристи съумяват да отсрочат това с обжалване.
Междувременно родителите на нашия съотечественик – дублирам още един път името, въпреки че съм 100 % убеден, че съвсем никой от Вас няма да го запомни – следващият българин Милан Димитров, стартират да търсят помощ от представителите на страната или това, което имаме като страна. Никаква помощ, никаква поддръжка. Започва, апропо, едно прекачване на топката от Министерството на външните работи към Министерството на правораздаването, към Министерството на вътрешните работи – неизвестно за какво, макар че нашият съотечественик е задържан в Гърция.
Когато ние разбрахме за този проблем преди месец и половина, откакто бащата на Милан Димитров ни срещна, поставихме въпроса пред съответните институции в България. Разбира се, преди всичко, Министерството на външните работи. Оттам последва забавен отговор, че това е проблем, с който би трябвало да се занимава Министерството на правораздаването и Министерството на вътрешните работи, което на процедура е неистина, тъй като в съответния случай министърът на външните работи е този, който би трябвало да работи. Абсолютно нищо не беше подхванато в границите на идващите 45 дни – от средата на юли, откогато ние знаем за този проблем, до ден сегашен. Дори и в този момент, сега, там няма представители на българската страна. В съда в Атина, там като представител на българската страна, на наши разходи, участва един от нашите народни представители, който сега по тази причина не е тук – Ангел Георгиев, който беше заместник-председател на Комисията по външна политика и член на Комисията по външна политика сега.
Къде е българската страна?! Какво е българската страна?! Това тук, начело, тези хора – седнали, те ли са българската страна?! Които получават, апропо, заплатите си от Милан Димитров и още няколко милиона българи като него, които обаче сега, в който този, който им заплаща заплатата бъде подложен в такава неприятна обстановка, внезапно внезапно не помнят за своите отговорности към своя шеф. Защо? Защото от другата страна стои представител на мощ в света, който споделя: „ Аз имам вяра, че този български жител е отговорен. Нямам доказателства, само че имам вяра. “ Както споделят македонските историци: „ Немам докази, али твърдим! “ – същата работа.
Между другото, такива случаи са ужасно доста. Преди няколко години ние от „ Възраждане “ успяхме безусловно в последния миг да спасим един подобен наш съотечественик – Желяз Андреев, който беше тук в Българи обаче задържан и на първа инстанция имаше решение за неговата екстрадиция. Впоследствие се оказа, че доказателствата са безусловно измислени, няма такива, съдът отхвърли неговата екстрадиция и в последна сметка всичко отече в канала. Но за какво? Защото тогава беше вдигната доста сериозна социална реакция.
Ние тогава не бяхме в Народното събрание и трябваше да протестираме по улиците. Протестирахме пред Съдебната палата в Добрич, защото Желяз Андреев беше оттова, протестирахме пред Съдебната палата в София, в последна сметка се ангажираха медии и нещата не се случиха. Сега сме в Народното събрание и се оказва, че сме по-безсилни. Питаме непосредствено министрите, питаме непосредствено представителите на страната и отговорът е, че не ги интересува – това е, което се чете сред редовете.
Уважаеми сънародници, това е признак за разпада на държавността! Тук, в тази постройка, която би трябвало да символизира законодателната мощност и мощ на българския народ би трябвало да има хора, които да мислят на първо място за българския народен интерес. А българският народен интерес значи на първо място закрилата на всеки един българин, без значение къде се намира той – преди всичко, несъмнено, тук в България и, на второ място, където и да се намира по света.
Това сега липсва, което обуславя и скептицизма на българите към по този начин наречената ни страна, която една голяма част от нашите сънародници просто не одобряват за своя и заради тази причина и не отиват да гласоподават, което пък, апропо, е безпределно мечтано от представителите на антинационалния хайлайф, тъй като колкото по-малко хора отидат да гласоподават, толкоз по-добре. Отиват да гласоподават купените и следените, наплашени български жители, които не са болшинство, само че когато болшинството не отиде да гласоподава стават болшинство.
А в това време, единствено в границите на последния месец се случиха много забавни събития – бяха убити хора, свързани с ръководещото болшинство, което ни накара да задаваме ред въпроси. Между другото, за какво примерно, да кажем, Кирил Петков към момента не е арестуван за това да дава пояснения и показания за връзките на Алексей Петров с ръководещата групировка ПП-ДБ.
На фона на всичкото това нещо, на фона на цялото голямо неодобрение от страна на българите към неналичието на правораздаване и на правдивост в обществото, едно друго закононарушение мина някак си безусловно неусетно последните няколко дни. Един българин беше погубен от разбесняла се навалица на улицата измежду бял ден – и нищо! Нямаше тревожни мнения по малките екрани, които да стартират заран и да свършват вечер с тази вест, нямаше опити за основаване на социална настройка и настроения, нямаше медийна вълна, нямаше организация на митинги с авансово готови плакати: „ Нито един повече “, въпреки че това е извънредно обезпокоително. Една част от българското общество взема решение, че може да постанова правораздаване на друга част от българското общество ей по този начин – на улицата, убивайки. Това е линч, линчуване, само че явно не стресна никого в нашата по този начин наречена страна! Казвам „ по този начин наречена “, тъй като тя носи външните знаци на страна, само че на процедура е изпразнена от наличие. Примери в тази посока могат да бъдат давани ужасно доста. На фона на бурно растящата инфлация на излезлите единствено преди няколко дни данни от Българска народна банка за нараствания, забележете, с 20% съвсем брутен вътрешен дълг – държавен, и общо 5% с междуфирмената задлъжнялост единствено за една година, на фона на това всичкото, което се случва, държавното управление сега с какво се занимава – с въпроса за оставката на основния секретар на Министерство на вътрешните работи, занимава се с това да подменя шефовете на регионалните дирекции на полицията в страната. Защо? Защото, както беше казано в записа, за който, апропо, ние от „ Възраждане “ пуснахме сигнал в прокуратурата, нямаме никакъв отговор, както се споделя в този запис: „ Ние ще създадем изборите с наше Министерство на вътрешните работи “. И, както се вижда, се работи интензивно, с цел да стане в действителност Министерството на вътрешните работи наше в кавички, на ПП-ДБ. Не наше – на българите, не наше – на жителите, не наше – на реда и законността, а наше – на ПП‑ДБ, тяхно тоест.
Но явно и това не е задоволително, тъй като станахме очевидци и на още нещо, следващото брутално вмешателство във вътрешните ни работи. Миналата седмица среща в Централната изборна комисия – Асен Василев и Мария Габриел с британския дипломат. Ние знаем какво се е говорело на тази среща. Интересното обаче е, че липсва коментар от страна на присъствалите там. Каква е работата на един, какъвто и да било дипломат – без значение дали е британски, или на каквато и да е било друга страна, в Централната изборна комисия в навечерието на локалните избори, които са тъкмо след два месеца?
Това е брутална интервенция във вътрешните ни работи, освен това, забележете, осъществена официално по покана на българските ръководещи. Това е държавна измяна, отвред видяно! И ние ще питаме: какво тъкмо са говорили представителите на по този начин наречената наша страна с британския дипломат и каква е била неговата роля там? Ако не получим приемлив отговор още веднъж ще сезираме ДАНС и прокуратурата. Разбира се, знам, че да чакаме отговор от ДАНС и прокуратурата е да чакаме от починал писмо, защото те не са наши – на българите, не са наши – на страната, не са наши – на държавността и на жителите, а са техни – на няколко индивида, или на ПП-ДБ, или на Движение за права и свободи и на ГЕРБ, както желаете го наречете ръководещото болшинство, само че не са на страната.
Същевременно, до момента в който се случва всичкото това, ръководещите явно не са задоволително задоволени, тъй като настойчиво и гневно не престават да чертаят тежки разграничителни линии в обществото, правейки и невъзможното да насъскват българите един против различен по един извънредно зверски и нахален метод, който, апропо, не се е случвал от времето на Втората международна война насам, когато в нашата страна имаше необявена, само че кървава революция. Хората, които водят война с историческите знаци, хората, които водят война с паметта на българския народ, хората, които желаят да подменят националното ни съзнание, кода на българина са рискови за националната сигурност. Защото националната сигурност изисква българската страна в тези турбулентни времена, когато единствено на няколкостотин километра от нашите държавни граници се води война, националната сигурност изисква българската страна да бъде ръководена от устойчиво държавно управление, а не от сглобка, формирана благодарение на Алексей Петров, както стана ясно. Безкрайно унизително е това.
И на финала ще завърша със следното, и нека да не съм прав – до момента в нашата история постоянно България е излизала от огромни войни с национална злополука. Винаги! Сега обаче, за жалост, сме на път да влезем в огромна война с национална злополука, от която изходът към този момент ще бъде летален за българската страна.
